красноречиво
[krɐsnorɛˈt͡ʃivo]
красноречиво значение:
Какво е красноречиво? С умение да се говори красиво, убедително и въздействащо.
1. (общо) С умение да се говори красиво, убедително и въздействащо.
2. (преносно) По начин, който ясно и недвусмислено изразява или доказва нещо (дори без думи).
- Ударение
- красноречѝво
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- крас-но-ре-чи-во
Примери за използване на красноречиво
(общо)
- Ораторът говореше красноречиво и завладя публиката.
- Тя се защити красноречиво пред съда.
(преносно)
- Фактите говорят красноречиво за неговата вина.
- Тя го погледна красноречиво и той замълча.
Синоними на красноречиво
Как се пише красноречиво
Сложна дума, пише се слято. Свързваща гласна о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:красен + реч
Съставено от 'красен' (красив) и 'реч'. Калка (буквален превод) на гръцката дума 'rhetorikos' или латинската 'eloquens'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря красноречиво
- доказвам красноречиво
- мълча красноречиво
