красноречивост
[krasnorɛˈt͡ʃivost]
красноречивост значение:
Какво е красноречивост? Качество на човек да говори красиво, убедително и въздействащо; ораторска дарба.
1. (пряко) Качество на човек да говори красиво, убедително и въздействащо; ораторска дарба.
2. (преносно) Свойството на нещо (поглед, жест, факт) да изразява ясно смисъл или чувство без думи.
- Ударение
- красноречѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- крас-но-ре-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на красноречивост
(пряко)
- Неговата красноречивост впечатли цялата аудитория.
- Липсваше му красноречивост, за да спечели дебата.
(преносно)
- Имаше особена красноречивост в мълчанието ѝ.
Синоними на красноречивост
Антоними на красноречивост
Как се пише красноречивост
Сложна дума с два корена, свързани със съединителна гласна о. Завършва на наставката за абстрактни съществителни -ост (винаги с т на края).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:красноречив
Производна от прилагателното 'красноречив', което е съставно от старобългарското 'красен' (красив) и 'реч' (говор), вероятно калка от гръцкото 'rhetorike' или латинското 'eloquentia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- природна красноречивост
- рядка красноречивост
