кукуригане
[kukuˈriɡanɛ]
кукуригане значение:
Какво е кукуригане? Характерният силен вик, който издава петелът, обикновено при изгрев слънце.
1. (пряко) Характерният силен вик, който издава петелът, обикновено при изгрев слънце.
- Ударение
- кукури́гане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-ку-ри-га-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кукуригания
Примери за използване на кукуригане
(пряко)
- Още с първото кукуригане на петлите селото се събуждаше.
- Чуваше се далечно кукуригане от съседния двор.
Синоними на кукуригане
Как се пише кукуригане
Грешни изписвания: кукуригене, кукоригане, кокуригане, кукурйгане, кукуригъне
Пише се с у в първите две срички и и в третата, следвайки звукоподражанието 'кукуригу'.
Етимология
Произход:Звукоподражателен произход
Оригинална дума:ку-ку-ри-гу
Ономатопея, възпроизвеждаща вика на петел.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
