кулминация
[kulmiˈnatzijɐ]
кулминация значение:
Какво е кулминация? Моментът на най-високо напрежение и развръзка в развитието на едно действие или събитие; връхна точка.
1. (пряко / литература) Моментът на най-високо напрежение и развръзка в развитието на едно действие или събитие; връхна точка.
2. (астрономия) Преминаването на небесно светило през небесния меридиан; моментът, в който светилото достига най-голямата си височина над хоризонта.
- Ударение
- кулмина̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кул-ми-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- кулминации
Примери за използване на кулминация
(пряко / литература)
- Сцената с дуела е емоционалната кулминация на романа.
- Празничната заря беше кулминацията на вечерта.
(астрономия)
- По пладне Слънцето е в своята горна кулминация.
Как се пише кулминация
Грешни изписвания: кулменация, колминация, кулмйнация, кулминъция, кулминацйя
Думата се пише с и в третата сричка – кулминация, следвайки латинския корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:culminatio / culmen
От латинската дума culmen (връх, най-висока точка). Навлиза в българския чрез френски или немски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- връхна кулминация
- достигам кулминация
- драматична кулминация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
