Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кулминацийка

[kulmiˈnat͡sijka]

кулминацийка значение:

Какво е кулминацийка? Слаба, разочароваща или малка връхна точка на събитие или произведение. Умалителна форма на 'кулминация'.

1. (иронично/разговорно) Слаба, разочароваща или малка връхна точка на събитие или произведение. Умалителна форма на 'кулминация'.
Ударение
кулмина̀цийка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кул-ми-на-ций-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
кулминацийки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кулминацийка

(иронично/разговорно)
  • Филмът свърши с една посредствена кулминацийка.
  • Очаквахме грандиозен финал, а то стана някаква кулминацийка.

Синоними на кулминацийка

Антоними на кулминацийка

Как се пише кулминацийка

Грешни изписвания: кулминациика, колминацийка, кулмйнацийка, кулминъцийка, кулминацййка

При умаляване на съществителни, завършващи на -ация/-ия, окончанието става -ийка (кулминация → кулминацийка).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:culminatio
От латинското 'culmen' (върх) -> 'culminatio'. Българската форма е умалително на 'кулминация'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.