къщник
[ˈkɤʃtnik]
къщник значение:
Какво е къщник? Човек, който обича да стои вкъщи и неохотно излиза навън или пътува; домошар.
1. (пряко) Човек, който обича да стои вкъщи и неохотно излиза навън или пътува; домошар.
2. (митология) В българския фолклор: дух покровител на дома, често представян като змия (змия-стопанин) или невидима сила, която пази къщата.
- Ударение
- къ̀щник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къщ-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- къщници
Примери за използване на къщник
(пряко)
- Той си е голям къщник, предпочита да чете книга пред печката, отколкото да ходи по заведения.
(митология)
- Старите хора вярвали, че всяка къща си има своя къщник, когото не бива да разгневяват.
Как се пише къщник
Грешни изписвания: къшник, кащник, къщнйк
Пише се с групата щ (щ = ш + т), тъй като произлиза от корена къщ- (къща).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кѫщьникъ
Произлиза от съществителното 'къща' + суфикса за деятел или принадлежност '-ник'. Коренът е със славянски произход.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
