Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лицемерност

[lit͡sɛˈmɛrnost]

лицемерност значение:

Какво е лицемерност? Качество на човек или постъпка, изразяващо се в неискреност, прикритост и разминаване между думи и действия; поведение, при което се демонстрира фалшива добродетелност.

1. (етика) Качество на човек или постъпка, изразяващо се в неискреност, прикритост и разминаване между думи и действия; поведение, при което се демонстрира фалшива добродетелност.
Ударение
лицемѐрност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ли-це-мер-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лицемерност

(етика)
  • Неговата лицемерност отблъсна дори най-близките му приятели.
  • В речта му се усещаше лицемерност и желание да се хареса на всички.

Синоними на лицемерност

Антоними на лицемерност

Как се пише лицемерност

Грешни изписвания: лицимерност, лйцемерност, лицемернуст

Пише се с две е-та в корена (лицеер). Втората гласна е 'е', а не 'и', въпреки изговора.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лицемѣръ
Сложена дума от корените 'лице' и 'меря' (в смисъл на 'правя', 'нагласям'). Калка от гръцкото 'υποκριτής' (актьор, лицемерен). Наставката '-ност' формира абстрактното качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • откровена лицемерност
  • скрита лицемерност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.