Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лукавец

[loˈkavɛt͡s]

лукавец значение:

Какво е лукавец? Човек, който е хитър, прикрит и действа с лукавство; измамник, който прикрива истинските си намерения.

1. (характеристика) Човек, който е хитър, прикрит и действа с лукавство; измамник, който прикрива истинските си намерения.
Ударение
лука̀вец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лу-ка-вец
Род
мъжки
Мн. число
лукавци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лукавец

(характеристика)
  • Този стар лукавец успя да ни излъже с усмивка.
  • Не се доверявай на такъв лукавец.

Антоними на лукавец

Как се пише лукавец

Грешни изписвания: локавец, лукъвец
Думата се пише с у в първата сричка (от корена лук-, сродно с лък), а не с 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫкавъ
Произлиза от прилагателното 'лукав' + наставка '-ец'. Коренът 'лѫкавъ' първоначално е означавал 'крив', 'извит' (сродно с 'лък'), като по-късно придобива преносното значение на 'нечестен', 'престорен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям лукавец
  • старият лукавец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.