Енциклопедия на българския език

лъчезарен

[ɫət͡ʃɛˈzarɛn]

лъчезарен значение:

Какво е лъчезарен? Който изразява радост, щастие, доброта или вътрешна светлина; усмихнат и приветлив.

1. (преносно) Който изразява радост, щастие, доброта или вътрешна светлина; усмихнат и приветлив.
2. (поетично) Който излъчва силна светлина; блестящ, сияещ.
Ударение
лъчеза̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лъ-че-за-рен
Род
мъжки
Мн. число
лъчезарни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъчезарен

(преносно)
  • Тя го посрещна с лъчезарна усмивка.
  • Въпреки трудностите, той запази лъчезарния си характер.
(поетично)
  • Лъчезарното слънце огря върховете на планината.

Антоними на лъчезарен

Как се пише лъчезарен

Грешни изписвания: лачезарен, лъчезарин, лъчезърен
Думата се пише с ъ в първата сричка (от корена лъч) и с е като съединителна гласна.

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:лучезарный
Заета през руски език (лучезарный), калка от гръцкото 'aktinovólos' (излъчващ лъчи). Съставена от корените 'лъч' и 'заря' (свързваща гласна 'е'). Първоначално означава 'излъчващ сияние/светлина'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лъчезарна усмивка
  • лъчезарен поглед
  • лъчезарно лице