Енциклопедия на българския език

метафизика

[mɛtɐˈfizikɐ]

метафизика значение:

Какво е метафизика? Дял от философията, който изследва първичните принципи на битието, същността на нещата, света, знанието и причините, стоящи отвъд физическата реалност.

1. (философия) Дял от философията, който изследва първичните принципи на битието, същността на нещата, света, знанието и причините, стоящи отвъд физическата реалност.
2. (преносно) Нещо отвлечено, неяснo, спекулативно или лишено от връзка с реалния живот.
Ударение
метафѝзика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-та-фи-зи-ка
Род
женски
Мн. число
метафизики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на метафизика

(философия)
  • Кант прави опит да преосмисли традиционната метафизика.
(преносно)
  • Остави тази метафизика и се захващай с конкретната работа.

Антоними на метафизика

Как се пише метафизика

Думата е сложна, съставена от представка и корен, и се пише слято.

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:μετά (metá) + φυσικά (physiká)
Буквално означава 'след физиката'. Терминът е въведен от Андроник от Родос (I в. пр.н.е.), за да обозначи произведенията на Аристотел, поставени след трактатите му за природата (физиката).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозна метафизика
  • политическа метафизика