емпиризъм
[ɛmpiˈrizɐm]
емпиризъм значение:
Какво е емпиризъм? Философско учение, което приема сетивния опит за единствен или основен източник на познанието, подценявайки ролята на абстрактното теоретично мислене.
1. (философия) Философско учение, което приема сетивния опит за единствен или основен източник на познанието, подценявайки ролята на абстрактното теоретично мислене.
2. (наука) Изследователски подход, основан на наблюдение и експерименти.
- Ударение
- емпири'зъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ем-пи-ри-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на емпиризъм
(философия)
- Джон Лок е един от бащите на британския емпиризъм.
- Спорът между рационализма и емпиризма е ключов за модерната философия.
(наука)
- Научният емпиризъм изисква доказателства чрез експеримент.
Синоними на емпиризъм
Антоними на емпиризъм
Как се пише емпиризъм
Думата започва с е и завършва на наставката -изъм. При членуване с пълен член е емпиризмът, а с кратък – емпиризма.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐμπειρία (empeiria)
От старогръцки 'empeiria' (опит). Терминът навлиза в българския чрез западноевропейските езици (френски empirisme).
Употреба
Чести словосъчетания:
- британски емпиризъм
- логически емпиризъм
