Енциклопедия на българския език

рационализъм

[rɐt͡sionɐˈlizɐm]

рационализъм значение:

Какво е рационализъм? Философско направление, което приема разума за единствен или главен източник и критерий на познанието (противопоставя се на емпиризма и сенсуализма).

1. (философия) Философско направление, което приема разума за единствен или главен източник и критерий на познанието (противопоставя се на емпиризма и сенсуализма).
2. (общо) Отношение към действителността, основано на разумна преценка, целесъобразност и логика, а не на чувства.
3. (архитектура) Направление в архитектурата от 20-и век, стремящо се към единство на формата и конструкцията според функциите на сградата.
Ударение
рационалѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-ци-о-на-ли-зъм
Род
мъжки
Мн. число
няма (като абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рационализъм

(философия)
  • Рене Декарт е един от основоположниците на европейския рационализъм.
(общо)
  • В постъпките му водещ беше студеният рационализъм.
  • Трябва да подходим към бюджета с повече рационализъм.
(архитектура)
  • Сградата е типичен пример за рационализма от 30-те години.

Как се пише рационализъм

Думата се пише с ц (от лат. ti -> ci). Наставката е -изъм.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:rationalis
От латинското 'rationalis' (разумен), произлизащо от 'ratio' (разум, разсъдък). Терминът навлиза в българския през френски или немски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • просвещенски рационализъм
  • икономически рационализъм