мина
[ˈminɐ]
мина значение:
Какво е мина? Боеприпас с взривно вещество, поставен под земята или във водата, който се активира при допир, натиск или дистанционно.
1. (военно дело) Боеприпас с взривно вещество, поставен под земята или във водата, който се активира при допир, натиск или дистанционно.
2. (минно дело) Подземна галерия или шахта за добив на полезни изкопаеми; рудник.
3. (бита) Графитена или химическа пръчица, която се поставя в молив или писалка.
4. (разговорно) Изражение на лицето (остаряло или иронично).
- Ударение
- мѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-на
- Род
- женски
- Мн. число
- мини
Примери за използване на мина
(военно дело)
- Корабът се натъкна на подводна мина.
- Сапьорите обезвредиха противопехотна мина.
(минно дело)
- Всички мъже в селото работеха в медната мина.
(бита)
- Счупи ми се мината на молива.
(разговорно)
- Той направи кисела мина при вида на сметката.
Как се пише мина
Грешни изписвания: Мйна
Няма специфични правописни особености. Да се внимава с ударението при разграничаване от глаголната форма 'мина̀' (аорист на 'минавам').
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:mine
Думата има омонимичен характер с различни пътища на заемане. 1. От френски 'mine' (руда, подземен ходник), свързано с келтски корен. 2. Военният термин също идва от значението за подземен тунел за взривяване на крепостни стени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- противопехотна мина
- златна мина
- кисела мина
- плаваща мина
Фразеологизми:
- златна мина
- цъкаща мина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
