мислене
[ˈmislɛnɛ]
мислене значение:
Какво е мислене? Висш познавателен психичен процес на обобщено и опосредствано отразяване на действителността; способност да се разсъждава.
1. (Психология / Философия) Висш познавателен психичен процес на обобщено и опосредствано отразяване на действителността; способност да се разсъждава.
2. (Общо) Начин на възприемане на света; манталитет или убеждения.
- Ударение
- мѝслене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мис-ле-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (като процес)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на мислене
(Психология / Философия)
- Логическото мислене се развива чрез решаване на задачи.
- Абстрактното мислене отличава човека от животните.
(Общо)
- Трябва да променим остарялото си мислене, за да успеем.
- Позитивното мислене помага в трудни ситуации.
Синоними на мислене
Как се пише мислене
Грешни изписвания: мислане, мйслене
Суфиксът е -ене, тъй като глаголът 'мисля' е от II спрежение (мислиш), но при образуването на отглаголни съществителни от този тип се използва мекост на съгласната или 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мисль
Отглаголно съществително от 'мисля'. Коренът е общославянски *myslь.
Употреба
Чести словосъчетания:
- критично мислене
- творческо мислене
- начин на мислене
Фразеологизми:
- слагам си шапката за мислене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
