Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мишца

[ˈmiʃt͡sɐ]

мишца значение:

Какво е мишца? Частта на ръката между рамото и лакътя; горната част на ръката.

1. (анатомия) Частта на ръката между рамото и лакътя; горната част на ръката.
2. (преносно / поетично) Символ на сила, мощ или власт.
Ударение
мѝшца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
миш-ца
Род
женски
Мн. число
мишци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мишца

(анатомия)
  • Той напрегна силната си мишца.
  • Раната беше високо горе на лявата мишца.
(преносно / поетично)
  • Народът се надяваше на здравата царска мишца да го защити.

Как се пише мишца

Грешни изписвания: миштца, мищца, мйшца
Буквата 'щ' обозначава звукосъчетанието 'шт'. Тъй като коренът е свързан с 'мишка', но исторически преминава през палатализация, правилното изписване е с 'ш' + 'ц', а не с 'щ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъшьца
Умалителна форма на 'мъшь' (мускул, мишка). В индоевропейските езици думата за 'мишка' често се използва за обозначаване на мускул (поради визуалната прилика на съкращаващия се мускул с бягаща мишка под кожата). Сродна с латинското 'musculus'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здрава мишца
  • мускулеста мишца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.