Dumite-BG – онлайн речник за българския език

многоречив

[mnoɡorɛˈt͡ʃif]

многоречив значение:

Какво е многоречив? Който говори много; обичащ да приказва нашироко.

1. (характеристика на човек) Който говори много; обичащ да приказва нашироко.
Ударение
многоречѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мно-го-ре-чив
Род
мъжки
Мн. число
многоречиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на многоречив

(характеристика на човек)
  • Той беше многоречив събеседник и не оставяше другите да вземат думата.

Антоними на многоречив

Как се пише многоречив

Грешни изписвания: много речив, мнугоречив, многуречив, многоречйв
Пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:много + реч
Съставено от 'много' и корена на 'реч' с наставка '-ив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • многоречив оратор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.