модалитет
[modɐli'tɛt]
модалитет значение:
Какво е модалитет? Граматико-семантична категория, изразяваща отношението на говорещия към съдържанието на изказването (като реално, възможно, желателно или необходимо).
1. (лингвистика) Граматико-семантична категория, изразяваща отношението на говорещия към съдържанието на изказването (като реално, възможно, желателно или необходимо).
2. (философия/логика) Характеристика на съждението, показваща степента на достоверност (възможност, действителност или необходимост) на твърдението.
3. (психология/медицина) Вид сетивно усещане или канал за възприемане на информация (напр. зрителен, слухов модалитет).
- Ударение
- модалите'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-да-ли-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- модалитети
Примери за използване на модалитет
(лингвистика)
- В българския език модалитетът често се изразява чрез наклоненията на глагола.
- Думи като 'може би' и 'трябва' са маркери за модалитет.
(философия/логика)
- Кант разглежда категориите за модалитет в своята критика.
- Алетичният модалитет се занимава с истинността.
(психология/медицина)
- Пациентът показва нарушения в зрителния модалитет.
- Обучението е най-ефективно, когато засяга различни сензорни модалитети.
Синоними на модалитет
Как се пише модалитет
Грешни изписвания: мудалитет, модолитет, модълитет, модалйтет
Думата е чуждица и се пише според изговора в оригиналния език, адаптиран към българската фонетика. Съдържа две неударени о и а.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:modalitas
От средновековен латински 'modalitas', производно на 'modalis' (начин, способ), което идва от латинското 'modus' (мярка, начин). Навлиза като термин в различни науки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сензорен модалитет
- глаголен модалитет
- правен модалитет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
