Dumite-BG – онлайн речник за българския език

молител

[moˈlitɛl]

молител значение:

Какво е молител? Лице, което отправя молба към някого (обикновено към институция или висшестоящ) за извършване на някаква услуга или действие.

1. (администрация/общо) Лице, което отправя молба към някого (обикновено към институция или висшестоящ) за извършване на някаква услуга или действие.
Ударение
моли́тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ли-тел
Род
мъжки
Мн. число
молители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на молител

(администрация/общо)
  • Молителят трябва да попълни формуляр образец.
  • Пред гишето чакаха множество молители.

Синоними на молител

Антоними на молител

Как се пише молител

Грешни изписвания: молитил, мулител, молйтел
Наставката за деятел е -тел, а не '-тил'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:моля
Произлиза от глагола 'моля' + наставка за деятел '-тел'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.