монокуляр
[monokuˈlʲar]
монокуляр значение:
Какво е монокуляр? Оптичен уред за наблюдение на отдалечени обекти, предназначен за гледане с едно око (за разлика от бинокъла).
1. (оптика) Оптичен уред за наблюдение на отдалечени обекти, предназначен за гледане с едно око (за разлика от бинокъла).
- Ударение
- монокуля̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-ку-ляр
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монокуляри
Примери за използване на монокуляр
(оптика)
- Ловецът извади джобния си монокуляр, за да огледа дивеча.
Синоними на монокуляр
Антоними на монокуляр
Как се пише монокуляр
Грешни изписвания: моноколяр, мунокуляр, монукуляр
Втората част на думата се пише с 'у' (от oculus), а завършекът е на '-яр'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:monoculus
Сложена дума от гръцкото 'monos' (един) и латинското 'oculus' (око).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нощен монокуляр
- термовизионен монокуляр
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
