монокъл
[moˈnɔkɐl]
монокъл значение:
Какво е монокъл? Оптически прибор, състоящ се от една кръгла леща, която се държи в очната кухина с помощта на лицевите мускули. Характерен за модата от края на XIX и началото на XX век.
1. (Оптика/История) Оптически прибор, състоящ се от една кръгла леща, която се държи в очната кухина с помощта на лицевите мускули. Характерен за модата от края на XIX и началото на XX век.
2. (Оптика) Съвременен оптичен уред за наблюдение с едно око (вид зрителна тръба), наподобяващ половина бинокъл.
3. (Разговорно/Медицина) Жаргонно название за насинено око (хематом около окото).
- Ударение
- моно̀къл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-къл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монокли
Примери за използване на монокъл
(Оптика/История)
- Графът намести своя монокъл и погледна строго към прислугата.
- На портрета дядо му носеше елегантен костюм и монокъл.
(Оптика)
- Ловецът използваше монокъл за нощно виждане.
(Разговорно/Медицина)
- След сбиването той се прибра с голям монокъл под лявото око.
Синоними на монокъл
Как се пише монокъл
Грешни изписвания: монокал, манокъл, мунокъл, монукъл
Думата завършва на '-ъл'. При образуване на множествено число или членуване гласната 'ъ' изпада: монокъл -> монокли, монокъла.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:monocle
Заемка от френски език, образувана от гръцкото 'monos' (един) и латинското 'oculus' (око).
Употреба
Чести словосъчетания:
- златен монокъл
- термовизионен монокъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
