Енциклопедия на българския език

мотивираност

[motivˈirɐnost]

мотивираност значение:

Какво е мотивираност? Наличие на мотиви; състояние на вътрешна подбуда и желание за извършване на определена дейност или постигане на цел.

1. (психология) Наличие на мотиви; състояние на вътрешна подбуда и желание за извършване на определена дейност или постигане на цел.
2. (логика/право) Обоснованост; подкрепеност с доводи и аргументи.
Ударение
мотивѝраност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ти-ви-ра-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мотивираност

(психология)
  • Високата мотивираност на екипа доведе до отлични резултати.
  • Липсата на мотивираност сред учениците е сериозен проблем.
(логика/право)
  • Съдът провери мотивираността на присъдата.
  • Изисква се добра мотивираност на всяко административно решение.

Как се пише мотивираност

Коренът се пише с о (мотив), проверка с чуждия оригинал (motif/motive).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:movere
Чрез френски или немски (motivieren) в българския. Коренът идва от латинското 'motus/movere' (движение). Суфиксът '-ост' образува абстрактно съществително от причастието 'мотивиран'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • висока мотивираност
  • професионална мотивираност
  • вътрешна мотивираност