мъник
[ˈmɤnik]
мъник значение:
Какво е мъник? Малко дете или малко животно; човек или същество с много малък ръст.
1. (разговорно) Малко дете или малко животно; човек или същество с много малък ръст.
- Ударение
- мъ̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъ-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мъници
Примери за използване на мъник
(разговорно)
- Виж какъв сладък мъник си играе в пясъчника.
- Кучето роди трима мъници.
Как се пише мъник
Грешни изписвания: маник, мънйк
Пише се с 'ъ' в корена, сродно с 'мъничък', 'мънист'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъничък
Умалителна форма, образувана от корена 'мън-' (вариант на 'малък', срещан в 'мъничък') и наставката '-ик'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
