набелвам
[nɐˈbɛlvɐm]
набелвам значение:
Какво е набелвам? Правя нещо да стане бяло или по-бяло (обикновено чрез нанасяне на слой, белосване или пране).
1. (пряко) Правя нещо да стане бяло или по-бяло (обикновено чрез нанасяне на слой, белосване или пране).
2. (пряко) Обелвам малка част от кората или повърхността на нещо; правя белег чрез дялане.
- Ударение
- набе'лвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бел-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- набеля
Форми на думата набелвам 40
- набелва
- набелват
- набелваш
- набелваме
- набелвате
- набелваше
- набелвай
- набелвайки
- набелвайте
- набелвал
- набелвала
- набелвали
- набелвало
- набелвалия
- набелвалата
- набелвалите
- набелвалият
- набелвалото
- набелван
- набелвана
- набелвани
- набелвано
- набелвания
- набелваната
- набелваните
- набелваният
- набелваното
- набелвах
- набелваха
- набелвахме
- набелвахте
- набелващ
- набелваща
- набелващи
- набелващо
- набелващия
- набелващата
- набелващите
- набелващият
- набелващото
Примери за използване на набелвам
(пряко)
- Тя набелваше платното на реката.
- Майсторите набелват стените преди боядисването.
(пряко)
- Той набелваше пръчката с ножчето си, докато говореше.
- Дърварят набелва дърветата, които трябва да се отсекат.
Антоними на набелвам
Как се пише набелвам
Грешни изписвания: набялвам, нъбелвам, набелвъм
Коренната гласна е е (от променливото 'я'), тъй като не е под ударение и след нея следва сричка, съдържаща 'е' или 'и', или в глаголните окончания. В случая формата следва правилото за 'е' в несвършен вид.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял
Образуван от представка 'на-' и корен 'бял' (чрез глагола беля/белвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- набелвам платно
- набелвам дърво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.