Dumite-BG – онлайн речник за българския език

навършване

[nɐˈvɤrʃvɐnɛ]

навършване значение:

Какво е навършване? Достигане, изпълване на определена възраст или срок.

1. (общо) Достигане, изпълване на определена възраст или срок.
2. (селско стопанство) Приключване на вършитбата (отделянето на зърното).
Ударение
навъ̀ршване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-върш-ва-не
Род
среден
Мн. число
навършвания
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навършване

(общо)
  • Празненството беше по повод навършването на 50 години.
  • След навършване на пълнолетие, той получи шофьорска книжка.
(селско стопанство)
  • Навършването на житото приключи преди дъждовете.

Синоними на навършване

Как се пише навършване

Грешни изписвания: навършвъне, навършане, нъвършване, наваршване
Пише се с ъ в корена (върш) и наставка -ване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връх
От глагола 'навърша', който произлиза от корена за 'върх' (край, предел), означаващ достигане на пълнота.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • навършване на пълнолетие
  • навършване на години

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.