Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нагорен

[nɐˈɡɔrɛn]

нагорен значение:

Какво е нагорен? Който се намира, движи се или води нагоре; възходящ.

1. (пряко) Който се намира, движи се или води нагоре; възходящ.
2. (преносно) Труден, мъчителен, изискващ много усилия (остаряла или диалектна употреба).
Ударение
наго̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-го-рен
Род
мъжки
Мн. число
нагорни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нагорен

(пряко)
  • Колата едва пъплеше по стръмния нагорен път.
  • Взехме нагорната пътека към хижата.
(преносно)
  • Животът му беше нагорен и пълен с лишения.

Антоними на нагорен

Как се пише нагорен

Грешни изписвания: на горен, нъгорен, нагурен
Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано от наречие и предлог, което функционира като единно понятие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:на + горе
Образувано от предлога 'на' и наречието 'горе', с наставката за прилагателно име '-ен'. Сродно с праславянското *gorъ (планина, височина).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нагорен път
  • нагорен участък

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.