надговоря
[nadɡoˈvɔrʲɐ]
надговоря значение:
Какво е надговоря? Говоря по-високо, по-силно от някого другиго, така че гласът ми да се чува над неговия.
1. (пряко) Говоря по-високо, по-силно от някого другиго, така че гласът ми да се чува над неговия.
2. (преносно) Побеждавам някого в спор или дискусия чрез по-убедителни доводи или по-голяма настойчивост.
- Ударение
- надгово̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- над-го-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- надговоря се
- Видова двойка
- надговорвам
Примери за използване на надговоря
(пряко)
- Опитваше се да я надговори в шумната зала, но не успяваше.
(преносно)
- Тя е толкова устата, че никой не може да я надговори.
Синоними на надговоря
Как се пише надговоря
Грешни изписвания: надговоръ, надгороря, нъдговоря, надгуворя, надговуря
Думата се пише с 'я' в края за 1 л., ед.ч. Проверката се прави чрез формата за 3 л., мн.ч.: те надговорят -> аз надговоря.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говоря
Образувано чрез префиксация с представката 'над-' (обозначаваща превъзходство или по-висока степен на действие) към глагола 'говоря' (от праславянското *govoriti).
Употреба
Чести словосъчетания:
- надговоря опонента
- опитвам се да надговоря
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
