Dumite-BG – онлайн речник за българския език

назначаване

[nɐznɐˈt͡ʃavɐnɛ]

назначаване значение:

Какво е назначаване? Процесът или действието по официално поставяне на някого на длъжност, пост или работа.

1. (администрация) Процесът или действието по официално поставяне на някого на длъжност, пост или работа.
Ударение
назнач̀аване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-зна-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
назначавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на назначаване

(администрация)
  • Назначаването на новия директор предизвика оживени коментари.
  • Заповедта за назначаване влиза в сила от първо число на месеца.

Синоними на назначаване

Антоними на назначаване

Как се пише назначаване

Грешни изписвания: назначавъне, нъзначаване, назнъчаване, назначъване
Отглаголните съществителни на -не се пишат с 'е' в края, не с 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:назначавам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'назначавам' с наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заповед за назначаване
  • назначаване на работа
  • конкурс за назначаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.