назначение
[nɐznɐˈtʃɛniɛ]
назначение значение:
Какво е назначение? Действието по назначаване на някого на длъжност; заповед за заемане на пост.
1. (администрация) Действието по назначаване на някого на длъжност; заповед за заемане на пост.
2. (администрация) Самата длъжност или пост, на който някой е поставен.
3. (медицина) Предписание за лечение, процедури или лекарства, дадено от лекар.
4. (книжовно/техника) Предназначение, цел, функция, за която нещо служи.
- Ударение
- назначѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-зна-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- назначения
Примери за използване на назначение
(администрация)
- Получих своето назначение в Министерството вчера.
- Новото назначение на директора предизвика дискусии в колектива.
(администрация)
- Това е временно назначение до намирането на титуляр.
(медицина)
- Сестрата изпълни стриктно лекарското назначение.
- В картона на пациента са описани всички нови назначения.
(книжовно/техника)
- Сградата се използва не по назначение.
- Уредът е със специално назначение.
Синоними на назначение
Антоними на назначение
Как се пише назначение
Грешни изписвания: нъзначение, назнъчение, назначенйе
Няма особености. Следва книжовните норми за съществителни на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:назначити
От глагола 'назнач(а)', сродна с руската 'назначение'. Коренът е 'знак'/'знач'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- служебно назначение
- лекарско назначение
- отряд със специално назначение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
