наивниче
[nɐˈivnit͡ʃɛ]
наивниче значение:
Какво е наивниче? Умалителна форма за 'наивник'; човек (често дете или младо момиче), който е твърде доверчив и простодушен. Използва се с оттенък на умиление или снизходителност.
1. (психология/характер) Умалителна форма за 'наивник'; човек (често дете или младо момиче), който е твърде доверчив и простодушен. Използва се с оттенък на умиление или снизходителност.
- Ударение
- наѝвниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ив-ни-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- наивничета
Примери за използване на наивниче
(психология/характер)
- Тя е такова мило наивниче, вярва на всяка дума.
- Не бъди такова наивниче, светът не е само розов.
Синоними на наивниче
Как се пише наивниче
Грешни изписвания: наивничe, нъивниче, найвниче, наивнйче
При образуване на умалителна форма от съществителни на -ник (наивник), крайното к се заменя с ч пред наставката -е.
Етимология
Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:naïf / nativus
От прилагателното/съществителното 'наивник', което идва от френското 'naïf' (естествен, вроден), с корен в латинското 'nativus'. При умаляване 'к' преминава в 'ч' (палатализация).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мило наивниче
- глупаво наивниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
