Dumite-BG – онлайн речник за българския език

накамарване

[nɐkɐˈmarvɐnɛ]

накамарване значение:

Какво е накамарване? Слагане, трупане на много предмети един върху друг на купчина (камара).

1. (пряко) Слагане, трупане на много предмети един върху друг на купчина (камара).
Ударение
накама́рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ка-мар-ва-не
Род
среден
Мн. число
накамарвания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накамарване

(пряко)
  • Накамарването на дървата за огрев отне целия следобед.
  • Безразборното накамарване на документи по бюрото създаваше хаос.

Синоними на накамарване

Антоними на накамарване

Как се пише накамарване

Грешни изписвания: накамаряне, нъкамарване, накъмарване, накамърване, накамарвъне
Образува се от глагола накамарвам + наставката -не.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kamára
От съществителното 'камара' (купчина), което е заемка от гръцки (kamára - свод, стая, но в българския развива значение на куп). Глаголът е 'накамарвам'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.