Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наложителен

[nɐɫoˈʒitɛlɛn]

наложителен значение:

Какво е наложителен? Който е крайно необходим и не търпи отлагане; спешен, задължителен поради обстоятелствата.

1. (общо) Който е крайно необходим и не търпи отлагане; спешен, задължителен поради обстоятелствата.
Ударение
наложѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-ло-жи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
наложителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наложителен

(общо)
  • Ремонтът на покрива стана наложителен след последните дъждове.
  • Вземането на бързи мерки е наложително за овладяване на кризата.

Антоними на наложителен

Как се пише наложителен

Грешни изписвания: налужителен, нъложителен, наложйтелен
Думата се пише с 'о' в корена (лож) и с 'и' в наставката (-ителен), тъй като произлиза от глагола от II спрежение 'наложа/наложиш'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наложа
Произлиза от глагола 'наложа' (свършен вид на 'налагам') + наставка '-телен', указваща качество или способност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наложителна мярка
  • наложителна промяна
  • наложителен ремонт

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.