налуча
[nɐˈɫut͡ʃɐ]
налуча значение:
Какво е налуча? Да отгатна, да уцеля нещо (посока, отговор, решение) без да знам със сигурност; да попадна на правилното случайно.
1. (пряко) Да отгатна, да уцеля нещо (посока, отговор, решение) без да знам със сигурност; да попадна на правилното случайно.
2. (пряко) Да намеря, да открия някого или нещо в определен момент или състояние.
- Ударение
- налу̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-лу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- налучвам
Примери за използване на налуча
(пряко)
- Надявам се да налуча верния път в тази мъгла.
- Успя да налуча отговора на най-трудния въпрос.
(пряко)
- Добре че те налуча вкъщи.
- Трудно е да налучиш момента, когато той е в добро настроение.
Как се пише налуча
Грешни изписвания: науча, наръча, нълуча, налоча
Думата се пише с у. Да не се бърка с 'науча' (придобивам знание).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:луча
От 'на-' + стар глагол 'луча' (целя се, уцелвам), сродно със 'случвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- налуча момента
- налуча пътя
- налуча отговора
Фразеологизми:
- да налуча ваксата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
