напяване
[naˈpjapanɛ]
напяване значение:
Какво е напяване? Тихо, монотонно пеене или тананикане на мелодия.
1. (музика) Тихо, монотонно пеене или тананикане на мелодия.
2. (разговорно) Досадно, многократно повтаряне на упреци или наставления.
3. (фолклор) Обредно действие, съпроводено с думи и наричания (често магически), например над пръстени или вода.
- Ударение
- напя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- напявания
Примери за използване на напяване
(музика)
- Чуваше се тихото напяване на приспивна песен от съседната стая.
(разговорно)
- Омръзна ми постоянното напяване на свекърва ми за чистотата.
(фолклор)
- Напяването на пръстените е ключов момент в обичая Ладуване.
Как се пише напяване
Грешни изписвания: напеване, нъпяване, напявъне
Пише се с я в корена според правилото за ятовата гласна (променливо я), когато е в ударена сричка и след нея няма ж, ч, ш или и, е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѣти
Производно от глагола 'напявам', с корен 'пея' (стб. пѣти).
Употреба
Чести словосъчетания:
- монотонно напяване
- обредно напяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
