наричане
[naritʃɐnɛ]
наричане значение:
Какво е наричане? Даване на име или название на някого или нещо; именуване.
1. (общо) Даване на име или название на някого или нещо; именуване.
2. (фолклор/етнография) Обредно действие, при което се отправят благопожелания, предсказания или се назовава бъдещата съдба (орисване).
3. (книжовно) Определяне, квалифициране на някого с някакво качество или епитет.
- Ударение
- нарѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наричания
Примери за използване на наричане
(общо)
- Наричането на улици с имена на национални герои е стара традиция.
- Церемонията по наричане на новороденото мина тържествено.
(фолклор/етнография)
- Наричането на пръстените е важен момент от обичая ладуване.
- Бабата направи наричане за здраве и късмет.
(книжовно)
- Наричането му 'предател' беше несправедливо и обидно.
- Избягвайте наричане с обидни квалификации.
Синоними на наричане
Антоними на наричане
Как се пише наричане
Грешни изписвания: наречане, нъричане, нарйчане, наричъне
Пише се с и в корена (от глагола от несвършен вид наричам). Глаголът от свършен вид е нарека (с 'е'), но съществителното следва формата на несвършения вид.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*narikati
От *na- (на) + *rekti/*rikati (казвам, говоря). Свързано със старобългарското нарицати.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наричане на дете
- обредно наричане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
