Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наръбен

[nɐrəbɛn]

наръбен значение:

Какво е наръбен? На когото е направен ръб; поръбен, подгънат (за плат, дреха).

1. (текстил) На когото е направен ръб; поръбен, подгънат (за плат, дреха).
2. (разговорно) Който е наранен, натъртен или повреден от удар в ръб.
Ударение
наръ'бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-ръ-бен
Род
мъжки
Мн. число
наръбени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наръбен

(текстил)
  • Платът беше акуратно наръбен и готов за шиене.
(разговорно)
  • Лакътят му беше целият наръбен от падането по стълбите.

Антоними на наръбен

Как се пише наръбен

Грешни изписвания: наръбан, нъръбен, нарабен

Думата се изписва с е в последната сричка, тъй като е причастие, образувано от глагол от II спрежение (наръбя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръб
Минало страдателно причастие на глагола 'наръбя'. Коренът е 'ръб' (край, ъгъл).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.