наследниче
[nɐˈslɛdnit͡ʃɛ]
наследниче значение:
Какво е наследниче? Малък по възраст наследник; дете, което е определено да наследи имот, титла или положение.
1. (пряко) Малък по възраст наследник; дете, което е определено да наследи имот, титла или положение.
2. (преносно) Млад човек, който поема професията или навиците на родителите си (често с ироничен оттенък).
- Ударение
- наслѐдниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-след-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- наследничета
Примери за използване на наследниче
(пряко)
- В количката спеше малкото наследниче на огромната империя.
- Цялото кралство празнуваше раждането на дългоочакваното наследниче.
(преносно)
- Той е типично партийно наследниче, което разчита на връзките на баща си.
Как се пише наследниче
Грешни изписвания: наследничи, нъследниче, наследнйче
Думата се изписва с 'е' в корена (след) и завършва на '-че' като умалително съществително от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣдъ
Умалителна форма на думата 'наследник'. Произлиза от корена 'след' (диря, стъпка) с префикс 'на-' и суфикс '-ник', обозначаващ деец или принадлежност, плюс умалителния суфикс за среден род '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- богато наследниче
- кралско наследниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
