наследничество
[nasˈlɛdnit͡ʃɛstvo]
наследничество значение:
Какво е наследничество? Правно качество или състояние на лице, което е наследник; правото да се наследи имущество или титла.
1. (Право) Правно качество или състояние на лице, което е наследник; правото да се наследи имущество или титла.
- Ударение
- наслѐдничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-след-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- наследничества
Примери за използване на наследничество
(Право)
- Спорът за наследничеството на имота продължи с години.
- Документите за наследничество бяха изрядно попълнени.
Синоними на наследничество
Как се пише наследничество
Грешни изписвания: насленичество, наследничесво, нъследничество, наследнйчество, наследничеству
Думата съдържа суфикса -ство, добавен към основата на 'наследник'. Изписва се с 'щ' само при обеззвучаване в устната реч, но правописно се запазва структурата на наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наслѣдити
Производна дума от съществителното 'наследник', което идва от глагола 'наследявам' (старобълг. 'наслѣдити' - вървя по следите, получавам имот).
Употреба
Чести словосъчетания:
- законно наследничество
- права на наследничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
