Dumite-BG – онлайн речник за българския език

настойчивост

[nɐstojˈt͡ʃivost]

настойчивост значение:

Какво е настойчивост? Качество на човек, който преследва целите си упорито, неотстъпчиво и с твърдост; постоянство в исканията или действията.

1. (общо) Качество на човек, който преследва целите си упорито, неотстъпчиво и с твърдост; постоянство в исканията или действията.
Ударение
насто'йчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нас-той-чи-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настойчивост

(общо)
  • Благодарение на своята настойчивост той успя да завърши проекта.
  • С голяма настойчивост тя убеди журито.

Антоними на настойчивост

Как се пише настойчивост

Грешни изписвания: настойчевост, нъстойчивост, настуйчивост, настоичивост, настойчйвост, настойчивуст

Пише се с й (настойчивост) и наставка -чивост (а не -чевост).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:настоя
Производна от глагола 'настоявам' и прилагателното 'настойчив'. Коренът е свързан със 'стоя' – държа твърдо на своето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завидна настойчивост
  • проявявам настойчивост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.