настоятел
[nɐstoˈjatɛl]
настоятел значение:
Какво е настоятел? Член на изборен орган (настоятелство) за управление на обществена или културна институция (читалище, училище, църква).
1. (обществена дейност) Член на изборен орган (настоятелство) за управление на обществена или културна институция (читалище, училище, църква).
2. (църковно дело) Ръководител на манастир или храм (по-рядко употребявано в сравнение с 'игумен', но срещано в административен контекст).
3. (остаряло) Човек, който настойчиво иска или моли за нещо.
- Ударение
- настоя̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сто-я-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настоятели
Примери за използване на настоятел
(обществена дейност)
- Училищните настоятели гласуваха бюджета за новата година.
- Той беше избран за председател на църковното настоятелство.
(църковно дело)
- Настоятелят на храма посрещна владиката.
(остаряло)
- Беше упорит настоятел за правата на работниците.
Синоними на настоятел
Как се пише настоятел
Грешни изписвания: настоятетел, нъстоятел, настуятел
Пише се с я (променливо я) – в мн.ч. настоятели се запазва 'я', тъй като следва мека сричка, но не е под ударение по правилото за променливото я, а по морфологична традиция за суфикса -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настоявам
Субстантивирано от глагола 'настоявам' (стоя твърдо на нещо, грижа се за нещо) с наставка за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- училищен настоятел
- църковен настоятел
- читалищен настоятел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
