попечител
[popɛˈt͡ʃitɛl]
попечител значение:
Какво е попечител? Лице, определено по законов ред да се грижи за интересите и да управлява имуществото на непълнолетен (между 14 и 18 г.) или на ограничено запретен възрастен.
1. (право) Лице, определено по законов ред да се грижи за интересите и да управлява имуществото на непълнолетен (между 14 и 18 г.) или на ограничено запретен възрастен.
2. (общо) Лице, което полага грижи за някого; закрилник.
- Ударение
- попечѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-пе-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- попечители
Примери за използване на попечител
(право)
- Съдът назначи чичото за попечител на детето.
- За да продаде имота, му е необходимо съгласието на неговия попечител.
(общо)
- Той се изживяваше като попечител на младите таланти в театъра.
Как се пише попечител
Грешни изписвания: попичител, попечитил, пупечител, попечйтел
Думата се пише с е във втората сричка (от 'пека', 'печа') и наставка -тел.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:попечитель
Заета от руски език през Възраждането. Коренът е свързан със старобългарския глагол 'пещи се' (грижа се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- назначавам попечител
- законен попечител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
