настойник
[nɐˈstɔjnik]
настойник значение:
Какво е настойник? Лице, натоварено по законен ред да се грижи за личността и имуществото на малолетен или поставен под пълно запрещение човек.
1. (право) Лице, натоварено по законен ред да се грижи за личността и имуществото на малолетен или поставен под пълно запрещение човек.
2. (остаряло) Възпитател, надзирател, ментор.
- Ударение
- насто̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-стой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настойници
Примери за използване на настойник
(право)
- Чичо му беше назначен за негов законен настойник след смъртта на родителите му.
- Съдът изисква съгласието на настойника за продажба на имота.
(остаряло)
- Младият принц не обичаше строгия си настойник.
- Той се държи като мой настойник, въпреки че съм пълнолетен.
Синоними на настойник
Антоними на настойник
Как се пише настойник
Грешни изписвания: настоиник, нъстойник, настуйник, настойнйк
След гласната о се пише й, защото се чува краткият гласен звук [й]. Формата за множествено число е 'настойници' (й преминава в и).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стоя / настоявам
Произлиза от глагола 'настоявам' (стоя над някого, грижа се, наблюдавам). Суфиксът '-ник' оформя деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законен настойник
- назначаване на настойник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
