Dumite-BG – онлайн речник за българския език

настървяване

[nastɤrˈvjavanɛ]

настървяване значение:

Какво е настървяване? Действието по раздразване, ожесточаване или предизвикване на силна агресия (често при животни, но и преносно за хора).

1. (пряко) Действието по раздразване, ожесточаване или предизвикване на силна агресия (често при животни, но и преносно за хора).
2. (преносно) Силно увличане или амбициране за постигане на нещо на всяка цена.
Ударение
настървя́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-стър-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
настървявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настървяване

(пряко)
  • Настървяването на кучетата едно срещу друго е забранено от закона.
(преносно)
  • Усещаше се настървяване в играта на двата отбора в последните минути.

Антоними на настървяване

Как се пише настървяване

Грешни изписвания: настървйаване, настървявани, нъстървяване, настарвяване, настървявъне

Променливото я се запазва, тъй като след него не следва мека сричка или 'ж, ч, ш'. Пише се с щ само ако е сгрешено (няма 'щ' в корена).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стръв
От съществителното 'стръв' (мърша, храна за животни, примамка). Глаголът 'настървявам' първоначално означава 'научавам животно да яде месо/мърша', откъдето идва и значението за ожесточаване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно настървяване
  • политическо настървяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.