насърчителен
[nɐsɐrˈt͡ʃitɛlɛn]
насърчителен значение:
Какво е насърчителен? Който дава кураж, подкрепа или стимул; поощряващ.
1. (общо) Който дава кураж, подкрепа или стимул; поощряващ.
2. (педагогика/психология) Който служи за награда или стимул за добро поведение или успех.
- Ударение
- насърчи'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-сър-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- насърчителни
Примери за използване на насърчителен
(общо)
- Учителят отправи насърчителен поглед към ученика.
- Получихме насърчителен отговор от комисията.
(педагогика/психология)
- Насърчителна награда за най-млад участник.
Синоними на насърчителен
Антоними на насърчителен
Как се пише насърчителен
Грешни изписвания: насърчителин, насърчаващ (синоним, но друга дума), нъсърчителен, насарчителен, насърчйтелен
Променливо я: няма (думата съдържа само 'е'). Втората гласна е ъ (от сърце), а не а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Производна дума от глагола 'насърча'/'насърчавам', който е образуван от корена 'сърце' (давам сърце/кураж).
Употреба
Чести словосъчетания:
- насърчителна награда
- насърчителни думи
