нативизъм
[nɐtiˈvizɐm]
нативизъм значение:
Какво е нативизъм? Учение, според което човек притежава вродени идеи, знания или способности, които не зависят от опита и възпитанието (противоположно на емпиризма).
1. (философия/психология) Учение, според което човек притежава вродени идеи, знания или способности, които не зависят от опита и възпитанието (противоположно на емпиризма).
2. (политология/социология) Политическа позиция, която дава предимство на интересите на коренното население пред тези на имигрантите.
- Ударение
- нативѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ти-ви-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на нативизъм
(философия/психология)
- Нативизмът на Чомски твърди, че способността за усвояване на език е генетично заложена.
- В спора между нативизма и емпиризма съвременната наука търси баланс между гени и среда.
(политология/социология)
- В периоди на икономическа криза често се наблюдава възход на нативизма.
Синоними на нативизъм
Антоними на нативизъм
Как се пише нативизъм
Грешни изписвания: натевизъм, нътивизъм, натйвизъм, нативйзъм, нативизам
Пише се с и във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:nativus
От латинското 'nativus' (роден, вроден). Използва се като философски и научен термин за обозначаване на вродени качества.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лингвистичен нативизъм
- психологически нативизъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
