Dumite-BG – онлайн речник за българския език

натрапнически

[nɐˈtrapnit͡ʃɛski]

натрапнически значение:

Какво е натрапнически? Който е свойствен за натрапник; който се налага на другите против волята им.

1. (пряко) Който е свойствен за натрапник; който се налага на другите против волята им.
2. (психология) Който се появява против волята на съзнанието и е трудно преодолим (за мисли, състояния).
Ударение
натра̀пнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-трап-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
натрапнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натрапнически

(пряко)
  • Той имаше натрапнически маниер да прекъсва разговорите на другите.
  • Погледът му беше натрапнически и смущаващ.
(психология)
  • Пациентът се оплакваше от натрапнически мисли и страхове.

Антоними на натрапнически

Как се пише натрапнически

Грешни изписвания: натрапничав, натрапничен, нътрапнически, натръпнически, натрапнйчески, натрапническй
Думата се образува с наставката -ески, добавена към основата на съществителното натрапник.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:натрапник
Производно от съществителното 'натрапник' (човек, който се натрапва) + наставка '-ески'. Коренът е свързан с глагола 'трапя', 'натрапвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натрапнически мисли
  • натрапнически страх
  • натрапнически интерес

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.