наустница
[naˈustnit͡sa]
наустница значение:
Какво е наустница? Желязната част от юздата, която се поставя в устата на коня, за да бъде управляван; налба.
1. (коневъдство) Желязната част от юздата, която се поставя в устата на коня, за да бъде управляван; налба.
2. (църковен / остаряло) Кратка молитва или текст, който се произнася или знае наизуст.
- Ударение
- нау̀стница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-уст-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- наустници
Примери за използване на наустница
(коневъдство)
- Конят неспокойно дъвчеше студената наустница.
- Той дръпна рязко юздите, и наустницата притисна езика на животното.
(църковен / остаряло)
- Старата жена шепнеше своята наустница всяка сутрин.
Как се пише наустница
Грешни изписвания: наусница, нъустница, наостница, наустнйца
Буквата 'т' в групата съгласни 'стн' се запазва при писане, въпреки че може да не се чува отчетливо при бърз изговор. Проверка: уста.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уста
Произлиза от предлога 'на' и съществителното 'уста', със суфикс '-ница'. Първоначалното значение е свързано с нещо, което се поставя на или в устата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- желязна наустница
- слагам наустница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
