началствуване
[nɐˈt͡ʃaɫstvuvɐnɛ]
началствуване значение:
Какво е началствуване? Изпълняване на длъжността на началник; ръководене на учреждение, отдел или група хора (формата е с остарял/книжен оттенък спрямо 'началстване').
1. (административен) Изпълняване на длъжността на началник; ръководене на учреждение, отдел или група хора (формата е с остарял/книжен оттенък спрямо 'началстване').
2. (преносно) Държание като началник; командване, разпореждане с другите.
- Ударение
- нача̀лствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чал-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- началствувания
Примери за използване на началствуване
(административен)
- По време на неговото началствуване фирмата претърпя сериозни загуби.
- Годините на началствуване го бяха направили строг и безкомпромисен.
(преносно)
- Неговото постоянно началствуване вкъщи дразнеше всички.
Синоними на началствуване
Антоними на началствуване
Как се пише началствуване
Грешни изписвания: началствоване, нъчалствуване, начълствуване, началствувъне
Думата се изписва с наставката -уване (от глагола началствувам). В съвременния език често се използва и дублетната форма началстване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начало
Произлиза от съществителното 'началство' + наставката за глаголно съществително. Коренът е свързан с 'начало' (това, което е най-отпред).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дългогодишно началствуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
