неблагочестие
[nɛblɐɡoˈt͡ʃɛstiɛ]
неблагочестие значение:
Какво е неблагочестие? Липса на религиозна почит, безбожие, греховно поведение или неуважение към свети неща.
1. (религия / етика) Липса на религиозна почит, безбожие, греховно поведение или неуважение към свети неща.
- Ударение
- неблагоче'стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-бла-го-чес-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неблагочестие
(религия / етика)
- Той бе обвинен в неблагочестие заради думите си срещу църквата.
- Живот в неблагочестие води до духовна нищета.
Синоними на неблагочестие
Антоними на неблагочестие
Как се пише неблагочестие
Грешни изписвания: не благочестие, неблъгочестие, неблагучестие, неблагочестйе
Пише се слято, тъй като не- е словообразуваща префиксна морфема.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:не + благочестие
Отрицание на 'благочестие' (почит към Бога, религиозност). Корените са 'благ' (добър) и 'чест' (почит).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
