Dumite-BG – онлайн речник за българския език

незаглъхващ

[nɛzəglɤˈxvɐʃt]

незаглъхващ значение:

Какво е незаглъхващ? Звук, ехо или шум, който продължава дълго време и не намалява силата си.

1. (акустика) Звук, ехо или шум, който продължава дълго време и не намалява силата си.
2. (преносно) Чувство, спомен или слава, които не избледняват с времето.
Ударение
незаглъ̀хващ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-за-глъх-ващ
Род
мъжки
Мн. число
незаглъхващи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на незаглъхващ

(акустика)
  • От долината се чуваше незаглъхващ тътен на машини.
  • Незаглъхващите аплодисменти продължиха десет минути.
(преносно)
  • Тя изпитваше незаглъхваща болка по загубения си син.
  • Славата на героите е незаглъхваща.

Антоними на незаглъхващ

Как се пише незаглъхващ

Грешни изписвания: не заглъхващ, незаглъхваш, незъглъхващ, незаглахващ, незаглъхвъщ
Пише се слято. Завършва на (причастие).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глъхнѫти
Произлиза от старобългарски корен, свързан с глухота/тишина. Формата е отрицателно сегашно деятелно причастие, функциониращо като прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незаглъхващ интерес
  • незаглъхващ спомен
  • незаглъхващо ехо

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.