незадържане
[nɛzɐˈdɤrʒɐnɛ]
незадържане значение:
Какво е незадържане? Патологично състояние, характеризиращо се с невъзможност за волево задържане на урина или фекалии (инконтиненция).
1. (медицина) Патологично състояние, характеризиращо се с невъзможност за волево задържане на урина или фекалии (инконтиненция).
2. (общо) Липса на способност или желание нещо да бъде запазено, спряно или задържано на едно място.
- Ударение
- незадъ̀ржане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-за-дър-жа-не
- Род
- среден
- Мн. число
- незадържания
Примери за използване на незадържане
(медицина)
- Пациентът страда от стрес-индуцирано незадържане на урина.
- Лечението на нощното незадържане при деца изисква търпение.
(общо)
- Проблемът беше в незадържането на вниманието на учениците за дълго време.
Синоними на незадържане
Как се пише незадържане
Грешни изписвания: не задържане, незъдържане, незадаржане, незадържъне
Пише се слято като едно цяло съществително име с отрицателна частица 'не'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дрьжати
Образувано от 'не' + 'задържане'. Коренът е праславянски *dьržati (държа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- незадържане на урина
- незадържане на емоциите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
